С прескърбие установих, че трябва да пиша за този филм тук.
Гледайте го бе хорааа

Напомнящи стилистиката на “Зоната на здрача”, трите (до момента) епизода
въвеждат участниците в събитият с касателство с “магични” предмети.
Всеки от тях има странни и уникални свойства, а куест тръпката идва и от
това, че комбинирани предметите променят свойствата си.
Съвсем обикновени – билет за втобус, химикалка, ръчен часовник “и так дали”…

Различни хора и организации се борят да докопат всичките, близо сто предмета.
Някои поради религиозни убеждения, други за лични цели.
В цялата тази “схема” главният герой губи дъщеря си в “Изгубената стая”
Разбирайки, че определена комбинация от магически предмети може да я върне,
той се впуска в търсенето на сегашните им притежатели, като често се налага
да се съюзява с хора, които доскоро са му били “врагове” в надпреварата за тях.
И ДА, ТРИ ЕПИЗОДА СА МАЛКО!

Мъж на средна възраст коленичил в църква.
Моли се. Надява се Господ да му покаже пътя и избави от изкушенията.
Да му даде сили да се промени.
Мигове по-късно виждаме същия мъж в елегантен костюм и бастунче,
седнал обратно на дървен стол. Готов за интервю:
“С какво си вадиш прехраната”
- Аз съм професионален Господар
“какво означава това?”
- Хората ми плащат, за да ги бия, изтезавам, затварям, обиждам…
“… мъжът се представя под името Рик и е в бизнеса над 20 години, като сега казва че иска да престане…”

Това е началото на един от ДЕВЕТТЕ епизода в документалната поредица на BBC
- The Darkside of Porn. Другите епизоди разглеждат, не по малко шокиращи теми
като – първият филм содомия, съществува ли днес снъф индустрия,
“дневникът на една девственица в порнобизнеса” и т.н.

Това което удря зрителя е не тематиката а многопластовото изследване
на проблемите в нея.Съсредоточаваме се върху човешките трагедии зад тези филми
и събития. И точно това е посланието на целия сериал – зад всичко това има
страдание и нещастия.
Много добре подготвени, епизодите са постпродукция с много дълга подготовка.
“Me and my Slaves” – епизодът чието начало разказах е заснет в продължение на една година.

В близкото минало, тъкмо когато скоростите се покачиха по-чувствително,
можехме да видим не само графични портфолиа на мултимедийни студия,
можехме и да гледаме видеопродукции на сайтовете им.
В полупиратска обстановка съответно можеше да се намери физическия адрес
на видеото и MOV файлчето да стане резидентно пребиваващо в колекцията ни.

Две неща се промениха оттогава.
Ембеднатите флаш-във-флаш сайтове, правещи изтеглянето на файла
невъзможно и излизането на медия, правеща пиратирането на такива файлове ненужно.
Вече с над 30 издания STASH е “списание” в DVD формат, съдържащо подбрани
реклами, музикални клипове, шорт-филмс, както и мейкингите на някои от продукциите

Отказах се да пускам каквито и да е скрийншотове на който и да е от броевете
и смятам че два фактора повлияха за това.
1во – във всеки брой има толкова различни стилове и подходи, че няколко превюта
само ще дадат погрешно впечатление.
2ро – откриването на самото съдържание е част отудоволствието.

Надявам се досега да е станало ясно че тук представям все неща в които
по подразбиране след тях винаги трябва да пише “гледайте го, залужава си” или
“струва си, това е много ценно”, така че дори да не се налага да добавям такива определния.

Оттук следва и въпросът откъде да сенамерят STASH изданията.
Единствения хинт който мога да дам – в затворени тракери.
В тези със свободен/открит достъп обикновено няма нищо.

Подновените серии от2002-ра на сериала в 6 части описва Япония така,
както никога не бихте могли да я видите.
Джонатан Рос е дългогодишен радио и ТВ водещ и в тази поредица е направил няколко сикуела – Japanorama – 2002; Japanorama – 2006, Japanorama 2007 и
Asian Invasion – предаване в три части за киното в Азия – Япония, Корея и Хонг Конг.
Освен това той е водещ и на кино-преглед предаването FILM2006 и FILM2007 -
което, по моето скромно мнение си е чиста скука на фона на Japanorama.
Прилагам избрани кадри от разделителите в предаването, съдържанието
между тях ще трябва да откриете сами – заслужава си

Руският джънгъл е по-добър от българския дръм_Н_бейс period!