Какъв DPI да ползваме?

September 13, 2013 - Print, Start HERE
Масовото разбиране за DPI е синтезирано в изречението “ползвай 300 DPI за проекта”.
“300 DPI” е станало като нарицателно за графичен дизайн. Но колко често се налага да се ползва? Оказва се, че проектите които правим имат толкова нужда да са с по 300 точки на инч, колкотo компютърните монитори са били някога на 72 DPI*.В тази статия ще разгледаме два въпроса: колко точки са ни нужни според крайното изделие и с колко можем да се разминем без да оплескаме качеството.

 

300 DPI
Откъде се е наложила тази мярка? Единствената причина да се ползва такава резолюция е разнородната приложимост на една създадена визия.
Когато правите банер за уеб на вас Ви трябват например 400х250 точки в изображението, ако същата визия трябва да се отпечата на хартия са му нужни много повече точки.
Ако изначално проекта е направен с високо качество и голямо съдържание на точки е лесно да се смали за нуждите на съответната технология (на отпечатване или изобразяване). Една единствена визия може да се приложи за уеб, видео, широкоформатен печат или офсетов печат. Имате ли голям, качествен изходен файл, който да съдържа достатъчно полезна информация, не е проблем да конвертирате проекта в искания формат с нужната големина – това най-често е свързано с намаляването на оригиналния размер до искания. Кошмар е да се налага да се увеличава малък проект, за да постигне изискванията на технология на изобразяване.
Така че “300 DPI” е средно-аритметична препоръка, която би трябвало да покрие повечето случаи на използване.

 

Природа на отпечатването
Но защо толкова много точки? какво точно се случва след като Вашият проект излезе от компютъра Ви?
Най-често срещаните приложения на една визия за рекламни цели са следните:
– Уеб
– Видео
– Визитка, Флаер, дипляна, брошура, каталог, списание
– Плакат
– Широкоформатна разпечатка – трансперант или много голям плакат
– Билборд

 

Всяко крайно изделие иска от себе си конкретен брой точки/пиксели, съдържащи полезна информация.

 

SPI, DPI, PPI – коя мярка е вярната?
В един фотошопски проект работим в DPI, или поне така пише в програмата. Понякога обаче се говори за SPI и PPI. За да Ви е по-лесно ще кажем, че виртуално (в програмата) това е едно и също. Природата на съставляващите квадратчета, които изграждат едно изображение, като цветна мозайка може да дойде от различни източници – най-често скенер или фотоапарат.
РЕАЛНО – когато работим в програма, ние работим в PPI – пиксели за Инч (pixels per inch). Така е и когато отворим снимка, която сме заснели, така е и когато сканираме нещо в скенера. Крайното електронно изделие – вмъкнатото в софтуера ни изображение се измерва в пиксели – оттам и тази мярка.

 

DPI значи Dots per inch – точки за (квадратен) инч – това принципно е мярка за принтери – защото принтерите отпечатват в точки. Практиката е наложила навсякъде SPI (samples per inch – мярката на скенера и тя е отново пиксели), PPI (пиксели за инч) и DPI (точки за инч) да обозначават едно и също – колко точки има в картинката. Така че, когато ви говорят за DPI в компютърен проект най-често се има предвид PPI – големият слон в стаята за който никой не говори но всеки зане че е там. Всички са приели DPI за общо нарицателно за пикселите в изображението.Пътят на проекта до самото отпечатване изглежда по този начин:



input

ВХОДЯЩИ ДАННИ
Вашият проект съставлява изображения и артуърк, извлечени от фотоапарат, скенер, вашата графична програма, понякога интернет. В края на този етап всичко се събира в комбиниран проект на програмата Ви.

 

Интернет:
Как да определим колко големи изображения са подходящи?
За печат – погледнете на екрана големината една картинка и мислено отрежете една четвътинка от нея – това ще е реалната големина, която може да излезе на печат от изображението (1/4 от визуалната големина на екрана). Макар и приблизителна, такава мярка ще ви ориентира много бързо – разбираема е дори за клиента.

 

Резолюция
След като подредите изображенията, тяхната концентрираност, измерена в точки ви осигуряват някаква степен на качество, в зависимост от броя на точките разположени за заемания обем – това се нарича резолюция на изображението. Или казано с прости думи – резолюция = колко точки/пиксела заемат даден (физически измерим) размер.

 

Например имате картинка, която сте нагласили в програмата си да заема 4х4 см. Ако информацията за картинката сочи, че изображението в размер 4х4 см има 200 dpi, то значи точките са толкова нагъсто (и малки), че при отпечатване те ще дадат достатъчно детайл, ако обаче за същия този размер dpi=72, то това изображение ще се вижда гладко на екран, а отпечатано ще стои на видими квадрати – по малко на брой и по-големи квадрати на същата площ. Най-простият метод да определим, дали изображение в проект има нужната гъстота (резолюция) е след като го оразмерим в сантиметри да погледнем този dpi коефициент.

 

Дотук звучи логично – от определна цифра нагоре, качеството за печат е ОК. Проблемът идва с това, че има няколко различни технологии на отпечатване – и тази минимално изисквана цифра е различна. Най-долу ще намерите подробна таблица за ориентир в съотношение технология/медиа за нужен брой точки.ТЕХНОЛОГИИ (пътища на проекта от компютъра до отпечатаната медиа)

 

Основните начини за отпечатване на проект са следните:
Настолен печат (това, което излиза от домашния, офисния принтер)
Офсетов печат (класическото печатане на хартия – флаери, визитки, брошури, дипляни, каталози, книги, плакати и т.н.)
Дигитален печат (подобно печатане, за същия тип изделия, но с друг тип машини)
Широкоформатен печат (ползва се голям принтер, който печата със по-специални мастила на винил или фолио – билбордове, фолио за витрини или автомобили, фото-тапети…)
Ситопечат (химикалки, пепелници, бележници и друга сувенирна реклама)
Флексопечат и пълноцветен ситопечат (найлонови етикети за минерална вода, кофички от кисело мляко, хладилни витрини, мебели, стъкла за витражи и подобни). Най-често подготовките Ви за печат на изображения ще се групират на сходни видове (по DPI) които разделяме по следния начин:ОФСЕТОВ ПЕЧАТ

offset_printing

След като Вашият проект излезе от компютъра Ви под формата на файл, пътят му минава през втори компютър, закачен за машина (експонатор), която го принтира по специален начин – на парчета. Тези парчета обаче не са физически различни, а цветово различни. Вторият компютър се нарича РИП (RIP – Raster Image Processor) и в него се случват два основни процеса:

 

1. Той взема всеки един цвят (и при нужда) го обръща от RGB (цветното пространство на мониторите – комбинация от Red, Green и blue светлина) в CMYK (цветното пространство на мастилата). Нуждата от такава промяна е заради разликата по който виждаме монитора и напечатан лист хартия. Монитора свети – той ползва собствена светлина – като печка. Това е от значение, защото дори да работим изцяло проекта в CMYK режим – греенето на монитора (колкото и да е добър) ще дава по-ярки цветове от реално отпечатаните. Отпечатаната хартия от своя страна не ползва собствена светлина а отразява поетата (от слънцето например) – самите мастила имат своята максимална яркост, която е ограничена. За разлика от монитора, мастилото няма силата на “печка” – затова екрана може да поддържа и електрикови цветове, а на печат те не могат да излязат.

 

2. Съставящата мозайка от изображението – пиксели се обръща от наредени ситни квадратчета в кръгчета (най-често) – и понеже мастилата са нещо напълно различно от екрана, математическият алгоритъм по който се смесват всички цветове е напълно различен (може да видите графиките на втори ред в горното изображение за конверсия от pixel в Dot). Съотношението на пиксели към точки не е равно – тоест – от 300 пиксела на инч няма да излязат 300 точки на инч – принципа е напълно различен. Това, което досега беше DPI (както сме свикнали да го разбираме, а всъщност е PPI) се превръща в друга мярка, наречена LPI (Lines Per inch).

 

Ако не ви се занимава със сухата материя, просто приемете че в RIP-а екранната мярка се превръща в печатарска мярка – RIP-а е моста между виртуалния и реалния свят в производството. Самият RIP е част от или допълнително свързан с принтер – експонатор, понякога наричан CTP. Това може да приемете като по-голямото братче на настолния ви принтер, с тази разлика, че на него не му се налага да печата цветно а само в един цвят.

 

Това устройство не печата на хартия, а на метална плака или прозрачно фолио, което на пипане се усеща като материала на който се вадят рентгеновите снимки. Ако се печата на фолио  – после то се обработква така че напечатаното фотографски да се прояви (пренесе) върху метална (печатарска) плака. Печатат се няколко едноцветни филма (това е прозрачното “фолио”) или плаки – най-често 4.

 

Ако се печата директно върху плаката, експонатора се нарича CTP (computer to plate). Печатарската плака е тънка “ламарина”, често направена от алуминий (но може да е от най-различни други материали – гума, хартия, пластмаса – зависи от точната печатна технология), която се монтира в голяма машина, съставена от много валове. В печатната машина се зарежда голямо количество хартия, която се поема от валовете и последователно всеки вал (“намокрен” с конкретен цвят мастило) оставя цветен отпечтък на листа. когато листа мине през всички цветни валове – ако процеса е грамотно контролиран – излиза приблизително желан цветен отпечатан лист. Разлики с желаното винаги има, но с проба и грешка може да се предугади приблизителния очакван резултат.


ДИГИТАЛЕН ПЕЧАТ

digital_printing

Дигиталния офсет, както се нарича е опит да се комбинира офсетов печат и настолен печат в едно. Технологията не ползва мастила нито като офсета, нито като настолното принтиране. Реално машината изглежда като един цветен огромен ксерокс. Ползваните оцветители са прахообразни, заредени в тонер касети, а върху отпечатаното се полага тънък силиконов слой, който се изпича под висока температура много бързо. Затова дори отпечатаните на матова хартия изображения имат гланцово покритие. Начинът по който се опрашава хартията с цветния прах от касетите е чрез контролирано наелектризиране. Това поне е една от технологиите.

 

Друг вид машини ползват мастила без съдържание на вода в тях като трансфера от касетите върху хартията се осъществява чрез лазер. Почти вско ново поколение дигитални принтери променят принципа на печат, но всички имат сравнително еднаква специфика на крайното изделие.

 

Разлика – Отпада вторият участник – CTP машината – не се печатат плаки или филми, цялата дигитална информация се трансформира от пиксели към точки директно в принтера.

 

Прилика – Печата визуално е изграден от същия вид мрежа от цветни точки, така че отпечатаният материал изглежда подобно на офсетово отпечатан. Цветовете обаче излизат с друг оттенък и контраст – в определени случаи е по-добро, често не толкова, колкото при офсета. Ето клип който прави сравнение между двата печата – офсетов и дигитален

 

http://www.youtube.com/watch?v=khucg5I6tVk

 

ШИРОКОФОРМАТЕН ПЕЧАТ
Е просто печат от особенно голям мастилноструен принтер. Най-често се ползва технологията bubble jet (наричана и с други имена) – течното мастило се разпръзква през дюзи, но не като пръскане със спрей а като се подава с такава скорст, че течността от дюзата да се надуе в балонче, което при контакт с медиата се пука. Количеството на мастило подавано за надуване на тези балончета регулира плътността на покритие. Така работят и настолните и големите принтери.

ink_printing



Особеностите на широкоформатния печат са три:
1. Много мирише (мастилата са по-специални)
2. Цветовете са по-контрастни (защото мастилата са по-специални)
3. Нужното качество на подаденото изображение може да е чувствително по-малко. Технологията на разпръскване на точката е по-“груба” (напечатаното често стои на пясък от цветни точки), а и често тези изделия се гледат от по-голяма дистанция.


Особеност на широкоформатните изделия е, че с колкото по-ниска резолюция са, толкова по-ясни са от все по-голяма дистанция. Ако погледнете билборд от 10 метра, той ще се вижда добре, а напечатаният до него афиш, ще бъде със замазан детайл. Причината е оптичния ефект, който получаваме, когато гледаме далечни предмети.
Много ситните детайли изчезват, наблюдавани от дистанция, затова пък грубите ръбове и прекалени контрасти се изглаждат от разстояние. Затова една страница на списание иска 300 PPI а един билборд 30 PPI – дистанцията на наблюдение определя нужната едрина на детайла.


LPI – линии за инч е мярката с която експонатора (RIP-a) или CTP машината – печатат обърнатите от проекта пиксели като линии от точки. Качеството на детайла на отпечатаното изображение зависи от количеството точки, които имате в проекта за да могат те вярно да се конвертират от едната мярка в другата. Повечето експонатори в България са добри, но не и изключителни. Това означава, че ако вземете едно изображение във Фотошоп и се опитате да нагодите нужният брой точки към точната мярка LPI за печат, можете да го направите с функцията IMAGE -> IMAGE SIZE. В диалаговия прозорец има функция AUTO. Оттам се избира качество на конверсия от пиксели към точки – в нашия случай е “GOOD”. С нея се задава линиатурата на изображението и след потвърждаване с OK стойността (обикновено от 72) се променя на нужната. В зависимост от изделието необходимата гъстота на LPI е различна, както се вижда от изложената по-долу графика.

LPI

Разбира се никой не прави проекти с различен минимален DPI, обикновено се правят проекти на 300 за всякакъв тип печатно изделие. Практически RIP-а прескача точките, които не му трябват, така че твърде много точки също не са нужни. Най-долу ще видите подходящите DPI за проект, в зависимост от исканото крайно изделие. Числото варира според големината на изделието, технологията на отпечатване и дистанцията на наблюдение. Стойностите са достатъчни и гарантират достатъчно качество.

 

Кликнете по картинката за PDF версия.

DPI_tablica

0 Comments

You can be the first one to leave a comment.

Leave a Comment

You must be logged in to post a comment.

Designed by WPZOOM