Как да работим (психология на мързела)?

January 4, 2014 - Статии, Start HERE

Идеята не е моя, за пръв път я чух в синтезиран вид в аудиокаст на Паясу.
Сладката работа на дизайнера настъпва тогава, когато никой не му досажда, и той си цъка два часа нон-стоп по проект, който му харесва на него. И като тематика и като развитие. 90% от нас не достигат до “средата на пицата” – онази хубава и сочна част, в която няма сух материал и правим това което обичаме. Защото преди нея има огромно количество разговори с клиенти, гонене на срокове, блъскане в напразни посоки и опити, нерви с шефове, колеги, липса на идея, промени по предварителната концепция. Изобщо това, което приемаме за “работа”, не за забавление. И само сме чували за онези високоплатени дизайнери, които ако видим на живо, смятаме че само се надуват и/или лъжат за този им начин на работа. Причината за ситуацията в която сме попаднали не е само в самите нас, но ние можем да се променим, така, че заобикалящите обстоятелства да работят за нас. Първо трябва да допуснем в главите си няколко прости идеи и да избием съвсем други навън.

ЗАБЛУДИ
Където копна, трябва да бликне нефт:
Много идзайнери не само гледат да залагат на сигурно, те гледат работата им задължително да се наложи – което не става и всички са ядосани. Още със започването на един проект трябва да приемете 66% загуба на усилията ви – те отиват в кошчето. Последната третина е това, което ще доизгладите с клиента. Може по-късно отпадналите идеи да се рециклират в следващ проект за друг клиент (което практиката показва, че се случва сравнително рядко), но още с измислянето на предложение, то е обречено да е отчасти изгубено. За пример влезте ми в Дрибъла и ще видите варианти на една и съща марка/продукт – почти всички варианти са отпаднали, освен одобреният един, при това понякога.

Клиента ИМА нужда от три варианта за проект:
Клиента си е навил на пръста че има нужда да избира. Причините са много, една от тях е, че има голямо доверие на собственото си чувство за вкус (което доверие пропорционално намалява с това колко скъпо плаща). Дизайнера е един, мозъка му е един, оттам потока на мислене е един. Три проекта значат три различни подхода. В такъв случай по-добре е да се пробват поне двама човека с предложения. Смятам че два проекта от един дизайнер са ОК, три разводняват идеите, вкарани в различни графични среди. Нито пък има време да узреят достатъчно за исканите срокове.

Колкото повече работя, толкова повече работа ще ми дават и това е лошо:
Това е масовата болест при дизайнерите. Типичната психология на държавните институции се просмуква и в частните фирми. Това е най-страшният заворен кръг от който може да не излезете с години. Не ми плащат, следователно и няма да се напъвам. Човек се старае не за да оправдае заплащането а за да може да оправдае по-добро заплащане. Ако се вижда че задобряваш ще те признаят, ако не те признаят тук, ще е в друга фирма, но вече ще сте стъпили на по-високо стъпало в изпълнението и качеството – по което ще бъдете оценявани от нов работодател. И това е ужасно трудно да се обясни или проумее от човек, който редовно е удрян с чука на битовизма и лошите задачи. В нашето семейство си разказваме една история за две мишки паднали в чаша с мялко. Първата знаела, че не може да плува, отпуснала се и се удавила. Втората също не можела да плува но си казала ще драпам докато изляза: започнала да бие с крачета в млякото, от него избило масло, мишката се покачила на маслото и излязла от чашата.

Ще си губя времето с нещо, което не мога да направя и ще се проваля:
Един проект се изработва за определено време. Може този срок за вас да е недостижим за момента, но ако питате тясно специализирани професионалисти те ще ви дадат time table. Пробвайте различни идеи и подходи в проект, за клиент – в малка степен. Ако започнат да се получават, ползвайте повече от тези ефекти в следващ проект. Опитате ли се да пресъздадете от раз друг стил или визия ще изгърмите. Но задължително пробвайте. Няма роден научен.

Пазя добрите си идеи за яките проекти:
Особено грандиозно-проваляща тактика за дизайнера. Приемете няколко неща – не сте най-добрия, не сте най-наясно и определено правите лайна. Дизайни заключени в килера за специални случаи няма. Винаги пускайте най-добрата си идея СЕГА. Ако не се приеме, ще остане готова за някой следващ проект, ще узрее, ще се подобри сама. Ако я приемат, на нейна основа ще стъпите по-нагоре. Лесно е да се каже “ама той самия проект не заслужава такова внимание”. Най-доброто от вас СЕГА, не се използва за да го заслужи този проект или този клиент. Прави се за да се оттласнете от лайната, които правите ежедневно. Колкото по-скоро приемете че НИЕ ДИЗАЙНЕРИТЕ сме лайномети, толкова по-малко ще се обвързвате емоционално и горделиво с всеки клик и драска в компютъра. Което води и до следващата точка.

Другите дизайнери само обиждат работата ми – това е лично отношение:
Няма такъв филм. Да, дизайнерите не се харесват особено един-друг. Не, никой не се чувства обиден или поласкан от дизайн на друг човек – Вие също не трябва да се обиждате от мнението на другите. Всяка обида, всяко заяждане е четене между редовете. Принципа на разчитането на обидите е: да се обърне мнението с обратен знак. Когато Ви кажат “дизайна е напълно разбъркан, липсва всякаква подредба” обръщате смисъла с обратен знак и получавате “елементите трябва да са подредени по значение, подравнени и групирани по смисъл”. Когато ви кажат “Цветовете са гадни, кални и неприятни” – с обратен знак това значи “цветовете трябва да са светли/свежи и меки”. Ако за цветовете ви казват че са “отровни и гадни” значи са твърде сатурирани. Всяка една обида получена лично или по нета е откопана мина в поле осеяно с проблеми – но оттук насетне вие тази мина я виждате. Няма да стъпите повече там. Ако нещо е криво, трябва да се изправи, ако е огромно, трябва да се намали, ако е грубо, трябва да се балансира (големини, между-разстояния, подредба, групиране, редуване на големини и цветове.) Всяка атака срещу вас е отговор. What doesn’t kill you make you designable. И все пак: не правите дизайн за да се хареса на всички, а за да се свърши определна задача по определен начин. Мненията винаги са били и ще си останат тест драйв за проверка къде нещо се чупи. Ако мненията се повтарят значи има дупка за запушване. Ако гледате всички да са ОК с дизайна – няма да стане.

 

ИДЕИ
Всяко нещо за което си помисля като дизайн, мога да направя в последствие.
Малко по малко – ще го можете. Ако сте решили, че това е посоката в която искате да се случват проектите Ви, никой не може да ви спре да пробвате отново и отново, докато не стане както трябва.

Мога да повторя онзи уникален дизайн, който видях в нета със същите ефекти.
И не само, че можете – трябва да го правите – отворете рекламна визия, която ви харесва и като я наблюдавате в нов празен документ започнете да я имитирате, елемент по елемнт, ефект по ефект. Така сами ще откриете как да постигнете нужния визуален ефект. Не като търсите случайни туториали а като се опитвате с ваши средства да повторите визуално същото усещане. След това оставете копието за един ден почивка. На следващия ден го погледнете с нови очи и вижте къде са се получили некачествените разлики и защо. Анализирайте и опитайте с нов проект. С времето арсенала от техники ще се разшири и разкрие по смисъл за самите вас.

Мога да бъда толкова бърз, колкото си поискам.
Това е същината на матрицата. Определен проект ви отнема еди колко си време. Натиснете се еднократно да го направите по-бързо – за себе си. Шефа няма нужда да знае =). След време започвайте да включвате ТУРБОто във все по-чести моменти. Знам че е гадно и бавно и досадно, в един момент, когато просто решите да го направите бързо отсечено, съсредоточено ще видите, че то просто става.

Не трябва да си Изрод, просто трябва да се сетиш.
Както писах по-горе – анализирайте проекти. Не само вашите, а и чуждите. Кое точно ми харесва, защо ми харесва. Къде са му болтчетата и бурмичките, заради които блести и грее. След като си обясните защо цветната сянка е по-добра от черно-бялата или че нарисуваната такава на ръка е по-яка от простия drop-shadow вече ще имате предварително едно наум да го правите по този начин. Крайния резултат на един проект е именно комбинацията на количество добавени идеи върху основния скелет на дизайна.

 

ОЩЕ ДВЕ СТРАНИЧНИ ИДЕИ

Трябва да направя най-спешните проекти днес:
Най-лесните и бързо изпълними проекти са първи в редицата. 99%. В противен случай ще имате половин незавършена задача а не пет малки завършени за деня.

Задължително гледам правописа на всичко което мине през мен – няколко пъти.
Не само че пазите следващия в редицата – било то дизайнер или предпечатар, рекламна агенция, печатница и прочее. С правописа тренирате няколко важни механизма. Внимание към детайла, поредна животоспасяваща проверка за грешки за всяко нещо – не само за текста. Нагаждане към справяне с досадни задачи. Концентрация върху монотонни масиви. Остлабване на мързеливата нагласа за започване на нови задачи. Дори оправя и правописа Ви =). Единствено и само, не влияе върху зависимостта ви към гравитацията. Уви…

0 Comments

You can be the first one to leave a comment.

Leave a Comment

You must be logged in to post a comment.

Designed by WPZOOM